RU
Back to top hospitalburgasmed.bg

Мит е, че движението по време на вирусна инфекция лекува. Ако сте болни, почивайте си вкъщи

https://www.flagman.bg/article/207591

13.2.2020

 

Д-р Иво ПАРУНОВ – началник на УНГ отделението в МБАЛ „Бургасмед“:

Мит е, че движението по време на вирусна инфекция лекува. Ако сте болни, почивайте си вкъщи

Грипната епидемия тази година засяга предимно деца и води до тежки гнойни възплаения на ушите, не отлагайте визита при доктор още при първи симптоми, съветва д-р Парунов

Сн. Най-големите грешки на пациентите са самолечението и неглижирането на състоянието им, антибиотиците са крайно средство за лечение, а не средство за превенция, категоричен е д-р Парунов от МБАЛ „Бургасмед“

 

 

Д-р Иво Парунов е началник на отделението по уши-нос-гърло в МБАЛ „Бургасмед“. Той е завършил висшето си медицинско образование през 1992 г. във Варна. Притежава свидетелство за призната специалност по ушно-носно-гърлени болести от 1997 г. от Медицински университет София. Има над 25 години стаж в областта и е един от най-добрите специалисти в Бургас по заболяванията на горната дихателна система. От самото начало на МБАЛ „Бургасмед“ той заем длъжността началник на УНГ отделението, което е сравнително голямо за града – има 15 легла, собствена операционна, ендоскопска и микроскопска апаратура и покрива почти целия диапазон от дейности в областта.

Срещаме се с него, за да обясни той какви са най-честите усложнения покрай грипа, който от повече от 2 седмици е активен в Бургас, както и да научим как да се предпазваме по ефективно от болестите на горната дихателна система, от която обикновено започват всички вирусни и бактериални инфекции.

-Д-р Парунов, грипната епидемия в Бургас тази година сякаш е по-продължителна от предходни периоди. Какви са наблюденията ви до този момент, има ли усложнения покрай грипа и какви са те?

-На практика почти всички усложнения от грипа тази година са свързани с уши-нос-гърло. Т.нар. „входна врата“ на повечето вируси към тялото на човек са лигавицата на горните дихателни пътища. Когато първоначалните оплаквания минат, усложненията най-често са от тези органи. Лошото тази година е, че през отделението ни преминаха много деца, които бяха с тежки гнойни отити (възпалителен процес в областта на ушите, бел.а.) – следствие от грипа. При възрастните, както е обичайно, повечето усложнения бяха заради синузит. Хубавото обаче е, че нямахме случаи на необичайно тежки усложнения.

Това, което мога да кажа като съвет за възрастните е, че ако хремата се задържи повече от 5-7 дни, това означава, че почти със сигурност са инфектирани и синусите и най-малкото, което може да се направи е преглед при специалист с рентгенография. След това започва съответното лечение с цел да не се допуснат допълнителни усложнения.

При децата ситуацията е по-различна. Първоначалното възпаление на ушите може лесно да се пропусне и често родителите идват при нас, когато вече от ушите на децата тече гной. Това може да доведе до много усложнения, включително разкъсване на мембраната и хронични отити. С две думи – има ли болка в ухото едно дете, специалист трябва да се търси незабавно.

 

-Горните респираторни инфекции обикновено отварят пътя на патогените надолу – към белите дробове. Как да се предпазим от това?

-Истината е, че ако човек има малшанс да развие усложнения, ги развива. Това, че ще пие антибиотик на трети или пети ден с цел да се защити, надали ще помогне, ако е компрометиран имунния му статус или има други хронични болести. Въпросът е да имаме точна диагноза, за да знаем как да процедираме на следващ етап. Проблем е, че много пъти в нашата практика при нас идват пациенти, които са развили заради грипа и синузит, и отит, и пневмония. Съответно ако фокусът на лечение е само в ухото, можем да пропуснем адекватното лечение на пневмонията и т.н. В такива случаи е много важна колаборацията между различните отделения.

 

-Наблюдава ли се видимо завишение в броя на пациентите в отделението по ушно-носно-гърлени болести в МБАЛ „Бургасмед“, откакто започна грипната епидемия?

-Ще го кажа по следния начин: Ние разполагаме с 15 легла. В дните преди грипната епидемия поне 2-3 от тях пазехме за т.нар. „спешни пациенти“. В момента, не само че сме пълни, но и имаме по няколко чакащи пациенти всеки ден, които за да приемем, трябва да освободим легло. Тоест ако сметнем, че имаме по трима-четирима чакащи, отчитаме голямо завишение в заболеваемостта.

 

-Началните симптоми на грипа обикновено са свързани с висока температура. Тъй като е вирус, той не се лекува с антибиотици, но в същото време води до усложнения, които са бактериални и те са тези, които се лекуват с антибиотици. Как се лекува пациент, който има смесени усложнения – хем развита пневмония, хем инфекция на горните дихателни пътища?

-Ако можем да говорим въобще за нещо хубаво при тежките комбинирани заболявания, това е, че много от болестите на ухото, синусите или белия дроб се лекуват с едни и същи или сходни антибиотици. Това значи, че ако имаме ясна картина за това къде точно е проблемът, ние можем спокойно при добър венозен антибиотичен курс да покрием голяма част от потенциалните патогени. Моят съвет в това отношение е: Първо да не се бърза с антибиотиците, защото вирусите не се влияят от тях. В този смисъл е по-добре първите няколко дни да имаме просто симптоматична терапия – болкоуспокояващи, витамини и противогрипни препарати, които вече са на пазара. Когато се извършат впоследствие необходимите изследвания, с които се доказва наличие на бактериални усложнения, тогава вече се прибягва към антибиотиците.

 

-Как може човек да се предпази най-добре по време на грипна епидемия?

-Има една стара народна поговорка, която в случая е много валидна: „Който го е страх от мечки, не ходи в гората“. По време на грипна епидемия е най-добре да се избягват всякакви контакти – кина, молове, ресторанти, детски заведения, училища. Най-добрият начин да не се заразите е да нямате контакт с болен човек. След това, разбира се, следват персоналните средства за защита – редовно миене на ръце, използване на маски, като цяло добра лична хигиена. Те помагат, но ако човек е в контакт с болен, който в момента киха, кашля... няма как да се предпазите.

 

-Така или иначе всичко на тема здравеопазване в момента е в контекста на новия коронавирус в Китай. За щастие в България все още няма регистриран такъв случай, но какво чувате вие за епидемията?

-Много е рано да се дават бомбастични определения на това дали ще има сериозна епидемия или пандемия заради nCoV. Истината е, че според мен нещата се преекспонират малко. Действително това е вирус, който е екзотичен и се разпространява в една многомилионна, милиардна държава, където контактите между хората са на съвсем друго ниво отколкото в останалата част на света. Всичко отново се свежда до превенцията. Големият проблем, специално с Китай, са големите търговски и туристически връзки, които могат лесно да станат причина за заразяване на хора, които са от други краища на света. Това, което се прави, включително и в България, е много разумно – да има термокамери по летищата, да се изследват пристигащите от екзотични дестинации и при нужда да се изолират.

И други „пандемии“ са започвали в последните години, които обаче с времето са се самоограничавали. Смятам, че много се преекспонира случаят и се насява страх, който може да бъде спестен на хората.

 

-Да се върнем на уши-нос-гърло. Много хора подценяват посещенията при специалист, когато получат първоначални симптоми, подсказващи инфекция на горните дихателни пътища. Те бързо прибягват и до антибиотици – това правилно ли е?

-Първо общопрактикуващите колеги са много натоварени – това не може да се отрече. Те са и под натиск от пациентите да изписват антибиотици с цел превенция. Това със сигурност не е правилно – антибиотиците не са лекарства, които свалят температурата и които намалят болката. Аз специално изписвам такова лечение, само когато има видна гнойна инфекция или при лабораторни данни, които сочат към бактериална инфекция. Във всичко останали случаи си позволявам риска или лукса да наблюдавам пациента и да следя състоянието му, отколкото да предпиша антибиотик, за да може някой да е спокоен.

 

-Каква е най-голямата грешка, която пациентите правят?

-Самолечението и неглижирането на състоянието. Във всички стари книги, учебници и ръководства пише, че при вирусно заболяване, пациентът трябва да има почивка на легло. Това не е случайно. Когато човек е с вироза, не работи и легне да почива – това е едно от най-добрите лекарства. Ако той е с начални симптоми и се движи активно, това не помага по никакъв начин.

 

-Всъщност значи е мит, че когато човек се движи, се раздвижва лимфната система и защитните механизми на организма се активизират в борбата с вирусите?

-Много е дискутирана тази тема, но се смята осново, че физическата работа по време на инфекция, раздвижва и вируса, и токсините в организма на човек. От там рискът за усложнения се увеличава. Ако сте болни – стойте си вкъщи и почивайте.

 

-Малките деца определено бяха най-засегнати по време на грипната епидемия.

-Много пъти възпаленията на средното ухо при децата са причинени от хрема, която запушва евстахиевата тръба  - свързващият елемент между носоглътката и средното ухо, чиято задача и да изравнява налягането, и да отвежда нормални секрети от ухото към носоглътката. Когато тя не работи добре или се запуши, ухото започва да страда. Първоначалните симптоми са намален слух, лек шум и впоследствие силна болка, която може да бъде и пулсираща. Тук има един деликатен момент, особено при децата. Понякога се получава спонтанна перфорация и гнойта изтича през ушния канал, което кара много родители да си мислят, че инфекцията е приключила. Това съвсем не е вярно, въпреки че в последващите часове след перфорацията изглежда точно така – състоянието на детето видимо се подобрява, а болката изчезва. Точно това обаче е моментът, в който трябва да се вземат мерки за пълното излекуване – взимат се секрети за изследване, започва се антибиотично лечение, защото при такива случаи инфекцията може да се разпали с нова сила до дни или дори часове.

Моят съвет е: Ако имате болно дете, чието ухо протече и видите гной, изтекла от ухото – тя е от кафеникав до жълтеникав цвят, в редки случаи и зелена – не чакайте. Това, че болката е преминала и детето изглежда по-добре, не означава, че инфекцията е преминала. Задължително посетете специалист